Доклад на WWF показва, че засушаванията засягат 55 млн. души годишно
Нов отчет на WWF Германия предупреждава, че климатичната рецесия провокира все по-реален риск от засушавания в международен мащаб. Според проучването, озаглавено „ Кризата на засушаването: Глобалната жадност за вода в ерата на климатичните промени “ , Европа не прави изключение. Тези процеси оказват напън върху влажните зони и градската среда и се отразяват отрицателно върху живота на 55 милиона души всяка година, излагайки на риск енергийните доставки и производството на храни.
Докладът употребява данните на водещия онлайн инструмент на WWF, оценяващ опасността от дефицит на вода – Филтъра за воден риск. С негова помощ специалистите проучиха риска от засушаване в градовете, земеделските площи за развъждане на култури от първостепенно значение като царевица, ориз и пшеница, регионите с енергийни комплекси, както и в зоните на политически спорове, свързани с водата.
„ Сушите унищожават значими екосистеми, заплашват продоволствената сигурност и подхранват обществени безредици и политически спорове “ , разяснява Филип Вагниц от WWF Германия. „ Международната общественост би трябвало доста да усили приноса си в региона на климата, с цел да ограничи световното стопляне до 1,5 градуса. В противоположен случай засушаването последователно ще се разпростре над целия свят. “
Днес повече от всеки път ние подвластен от водата за нашите енергийни доставки – било то за изстудяване, превоз или произвеждане на електричество. Докладът демонстрира, че съвсем половината от международната топлинна сила – основно от въглища, природен газ и нуклеарна сила – се генерира в региони с висок риск от засушаване.
Само в Испания повече от половината от записаните 269 електроцентрали са построени тук-там, изложени на висок или доста висок риск от засушаване. Във Франция измежду 27-те уреди, подложени на тази опасност, са и четири основни атомни електроцентрали. В Германия водноелектрическата централа „ Алтхайм “, газовата „ Кирхмьозер “ и четири въглищни комплекса също са ситуирани в сериозни зони.
„ Изграждането на нови въглищни, газови или атомни електроцентрали е неуместно с оглед рецесията със засушаването. Хидроенергията също не е съответна опция във времена на ниски водни равнища и заради многото си отрицателни въздействия върху околната среда. Цените на вятърната и слънчевата сила обаче падат и би трябвало да им се даде преимущество “ , приканва Вагниц.
Докладът на WWF сочи още, че 22 % от главните хранителни култури, като пшеницата, се отглеждат на територии с висок до доста висок риск от засушаване. В такива региони попадат и 19 % от градовете с население от над един милион души, а засегнатите са близо 370 милиона. Списъкът включва и шест мегаполиса с над 10 милиона поданици: Делхи, Кайро, Карачи, Истанбул, Рио де Жанейро и Хайдарабад.
„ Данните демонстрират, че даже най-северните страни в Европа към този момент регистрират първите предупредителни признаци на засушаване. Стокхолм, Ротердам, Манчестър и Бирмингам са измежду градовете, изложени на най-сериозен риск от дефицит на вода през идващите десетилетия. А Париж е един от първите 20 най-застрашени от суши мегаполиси в света. Други градове като Рим, Неапол, Атина и Мюнхен също биха могли да влязат в графата на пострадалите единствено за няколко години “ , предизвестява Филип Пенчев, старши специалист на процедура „ Води “ във WWF България.
Ако рискът от засушаване се усили, нараства и вероятността от районни спорове поради оскъдните водни запаси. В политически нестабилни страни като Сирия, Ливан и Палестина неналичието на вода ускорява съществуващите рецесии. Близкият изток е изключително обиден, защото 90 % от територията му попада в зони с доста висок риск от засушаване. Световната банка откри, че в следствие страните от региона ще претърпят стопански загуби на стойност сред 6 и 14 % от Брутният вътрешен продукт до 2050 година
Природозащитната организация WWF предизвестява, че засушаванията съставляват сериозна опасност за човешкия живот, занаят и бизнес непоклатимост. Докато повишаването на популацията, социално-икономическото развиване и урбанизацията усилват потребността от вода, климатичните промени въздействат на динамичността и количеството на преваляванията. Това провокира „ висок воден стрес “ в редица европейски страни като Гърция, Кипър, Италия, Испания, Португалия и даже в обичайно дъждовната Белгия. Това значи, че техните налични водни запаси понижават със приблизително 40 % на годишна база.
